Реклами
Клиентка на банкова институция стана жертва на измама поради пробив в сигурността на банката и ще получи обезщетение; запознайте се с подробностите.
Титулярка на разплащателна сметка в банкова институция, която предпочете да не разкрива самоличността си, стана жертва на измама след изтичане на личните ѝ данни. В резултат на това банката трябваше да изплати обезщетение от 32 хиляди R$.
Пострадалата разказа, че е извършила превод чрез Pix към измамниците веднага след като е била подведена с лични подробности, които банката е трябвало да защитава. След транзакцията клиентката се обърнала към банката си, за да разреши ситуацията, но без успех, и решила да потърси правата си по съдебен ред.
Прочетете също: Научете всичко за „Суми за получаване“
Съдията установи изтичане на защитена банкова информация
При разглеждането на случая съдията Marcos Pagan прие разказа на титулярката за достоверен. Междувременно той подчерта, че излагането на личната информация на клиентката е било очевидно.
Този извод става ясен при внимателно проследяване на хода на събитията. Така, разсъждавайки по въпроса, той се съгласи с изложението на клиентката и подчерта, че излагането на данните е станало очевидно още от първоначалния разказ в делото.
Какви доказателства представи пострадалата клиентка?
Магистратът отбеляза, че титулярката, освен че е представила доказателства за транзакциите, е извадила наяве и разменените с управителката на сметката имейли. Към това се добавиха извлечението по сметката и записите за осъществените по телефона контакти.
Той също така подчерта, че жената е поддържала дългогодишни отношения с банката, без никакви следи от съмнително поведение. Следователно това показва, че винаги е основавала поведението си на почтеност спрямо банката. В резултат на това нейната версия получи допълнителна тежест.
Опората в Закона за защита на потребителите
Прочетете също: Desenrola Brasil започва втория етап на предоговаряне: Разберете кой може да се възползва сега
Въз основа на това съдията основа решението си на Закона за защита на потребителите (CDC), за да разпореди банката да изплати обезщетение. CDC, в своя член 20, постановява, че банките трябва да съхраняват такива данни, предотвратявайки неблагоприятни ситуации като тази, с която се е сблъскала тази клиентка.
В този смисъл съдията Паган също се позова на прецедент на Апелативния съд на Сао Пауло (TJ-SP), който постановява: „в ситуации на измама чрез подправена платежна квитанция с плащане към друг получател, който не е законният бенефициент, обезщетение се дължи само когато се докаже, че жертвата е била подведена от измамника […]“.
